*Първа глава: Рибарица рикошет* Е. и Г. стартираха своето героично приключение в Рибарица – селце, където ракията се лее като планински поток, а бирите се множат в хладилника по божие чудо. След стратегическо „лека вечер“ (пет пъти повторено), сънят ги застигна в поза „мишка под одеяло, но с мирис на скара“. *Втора глава: Вежен или нежен – няма милост* На разсъмване (разбирай 8:30 с три аларми и едно „айде бе!“), героите запретнаха крачоли и потеглиха към хижа Вежен, която за удобство беше само на 860 м разлика в надморската височина. Естествено нагоре… След кратка рехабилитация с бира пред хижата (за мотивация, не за хидратация), се започна скоростното изкачване, в стил „ама що не си останахме долу“. По чудо, стигнаха върха без носилка. *Трета глава: Среща на върха* На Вежен – среща с приятели от София с провизии, усмивки и пикантни истории. Следва импровизирана трапеза върху скалата: луканка, хляб, домат и философски размисли за живота… и тежестта на раницата. *Четвърта глава: Било като кино* След хапването – движение по билото. Панорамата: достойна за тапет на работния компютър. Вятър в косите, камъни в обувките, щастие в душите. В хижа Бенковски ги чакаше топъл чай (или нещо по-силно), но това е друга история… А дали Е. и Г. ще се върнат по същия път? Ще останат ли на Бенковски като доброволци с брадви? Или ще открият тайна пътека към рая на планинските мезета? 👉 Следва продължение. Ако оцелеят.